Световен ден на книгата и авторското право

0 коментара
Световен ден на книгата и авторското право

Книга,

в нея всемира и

забравени вишневи цветчета,

шушукат си.

Юкио

     Днешния ден (23 април) преди 26 години ЮНЕСКО  обявява като Световен ден на книгата и авторското право. Не е случаен избора на тази дата, в нея са преплетени „началото” и „края”, на бележити автори на световната литература през годините: Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес, Владимир Набоков, Халдуор Лакснес, Мануел Валехо, Морис Дюон…

     По този повод и на този ден в библиотеката подаряваме книга на всеки посетител.

     Нашата библиотека  го отбелязва с ‘Приказка за книгата’, написана от Гергана Благоева 9 клас в СУ ‘Васил Левски’ наш любознателен читател и истински клниголюбител!

Приказка за книгата

     „Стоях на прашния диван в таванската стая и разлиствах прашните страници на дебелия том приказки.С непримирим характер като моя, често прекарвах топлите слънчеви дни наказан, заключен на тавана сред многото боклук и стари вещи.Това обаче беше любимото ми време, понякога дори по-приятно от игрите до късно с приятели.

     Всеки път, когато се озовавах тук след поредната пакост, отварях дървения старинен скрин, допрян плътно до олюпената стена. Оттам изваждах произволно някоя стара книга, разлиствах шумкащите ѝ страници и четях с часове.Времето минаваше неусетно и когато на вън вече се свечеряваше, светлината намаляваше и четенето ставаше невъзможно. Най- тъжен бях обаче, когато чуех глухото скърцане на таванската врата и виждах мама, осветяваща помещението с  газовата лампа.

     Дните ми често минаваха в майсторски планове за нови и все по- изобретателни пакости – с едни целях да спечеля поредната игра с приятели, с други да попреча на досадната съседка, а с трети просто да се озова на тавана.

     Често не се виждах с приятелите ми с дни, именно защото бях горе и четях без спирка. Никой не знаеше какво правя с часове, заключен на прашния таван. Предпочитах само и единствено аз да се впускам в този така увлекателен свят. Това беше единственото място, където можех да мечтая, да се преобразя като всеки един герой и дори да довърша историите след техния край.”

     Тази кратка и звучаща толкова нереално история ми бе разказвана преди много време. Но независимо от това всеки път, когато някой спомене понятието „книга” , този разказ изскача в ума ми и на преден план излиза възвишеното място на книгата в света на образования човек. Съзнанието ни кара да искаме да се учим и обогатяваме, като средството за това е книгата.

     Съвременните технологии променят възгледа, начина ни на живот, всекидневието ни, но трудно бихме заменили аромата на книжното тяло с безразличния екран на телефона. Емоцията и треперещите над книгата ръце остават трайно в съзнанието ни, а историите, пречупени през лупата на реалността, изглеждат в пъти по- реални от безпристрастния телефон.

     И нека продължим да четем, да се образоваме, да мечтаем и дерзаем. Нека не спираме да предаваме традициите и културата на новите поколения.

     От името на всички читатели на НЧ „Васил Левски” искам да благодаря и на Вас, всеотдайни будители, които поддържате пламъка жив!

Честит ден на книгата!