Из спомените на Мойсей Праматаров:
„…Днес читалище „Отец Паисий” във Велинград е крупен фактор в живота на града, могъщ лост в неговия всестранен напредък, с разкошен собствен дом, с театрален салон – модерно обзаведен, два други салона, библиотечна стая , читалня, казина, кино-кабина и други 7 по-малки стаи, служещи за канцеларии и други нужди.“
Читалището е светлата крепост на духовния живот на града!
„Гледайки красивата снага на читалищния дом в нашето сърце затрептява топлото чувство на крилата радост, на законна гордост и ни се ще да извикаме на всеки външен посетител :
Вижте нашия мил читалищен дом! Вижте нашето светилище !
И ние сме готови да си помислим, че читалищния дом е бил и пребил, както е сега. Не се питаме кога и как е изникнал, с какви усилия и колко грижи са положени от нашите предци, за да се стигне до днешното положение…”
Димитър Мечев по повод 100 години читалище „Отец Паисий – 1893”
Вековни традиции и ново дръзновение
Нашите народни читалища са едно от най-високите достижения на българския национален дух, с най-голям принос за развитието и изграждането на националната просвета и култура. Те са уникална просветна организация с исторически заслуги в националното ни развитие. Те са част от нашата душевност, част от народността ни. Народните читалища имат историческата заслуга за запазването и развитието на българския език, за зараждането на театралното, музикалното и другите изкуства, за развитието на библиотечното дело, за повече душевност и култура в живота на народа ни.
В предосвободителната епоха, в епохата на нашето възраждане, в България, паралелно с училищата, бяха извикани на живот и народните читалища.
В първите години след освобождението ни, ученолюбиви и просветни радетели в с. Лъжене поставят началото на самобитен просветен център в Чепинското корито – създават първото читалище.
На 14 ноември 1893 г. на общо събрание, организирано от 53-ма души – бъдещи първи членове на читалището, от почти всички села на Чепинското корито, се провежда учредително събрание, приема се първият устав и се избира читалищно настоятелство в състав: председател – Атанас Петков Зидаров, подпредседател – Стою Докумов, деловодител – Филип Главеев, помощник деловодител – Илия Хрисчев, касиер – Тодор Шуманов, библиотекар – Иван Д. Ушев, помощник библиотекар – Стою Я. Масларов.
…
Началото е доста скромно – читалищно помещение е кафенето на Иван Малчев, занаятчийската работилница на Георги Благов в хотел „Търговски” на Георги Банскалията и отново в кафенето на Стоимен Керин и .т. н. – ходене по мъките. Имуществото – един извехтял шкаф с няколко подарени книги и списания. Имало е периоди в развитието му, когато то, читалището, е светвало и угасвало и отново светвало. Настойчивостта, неуморната и упорита дейност на скромни труженици довеждат до построяването на внушителна по онова време собствена сграда, която със своята архитектура и днес краси центъра на Велинград.
…
Изминатият сто годишен път съвършено ясно чертае бъдеще – В СЛУЖБА НАРОДА ЗА ПОВЕЧЕ ПРОСВЕТА И КУЛТУРА. Ръководството на читалището и неговите стотици самодейци си дават сметка за неизмеримото съзидателно дело, което е играло и има да играе и за напред народното читалище „Отец Паисий” – Велинград.
Във второто столетие то ще навлезе с признателност и преклонение от постигнатото, което означава дълг и отговорност за бъдещи големи и достойни дела, които ще постига с много труд, любов и всеотдайност.
ДА НИ Е ЧЕСТИТ СТОГОДИШНИЯТ ЮБИЛЕЙ!