Читалище „Отец Паисий – 1893” е регистрирано по Закона за народните читалища. Създадено е през 1893 г., а от 1931-ва година разполага със собствена масивна сграда в центъра на Велинград и е място на богата и разнообразна културна дейност.

На 14-ти ноември 1893 г. на общо събрание, организирано от 53 души – бъдещи първи членове на читалището, от почти всички села на Чепинското корито, се провежда учредително събрание, приема се първият устав и се избира читалищно настоятелство в състав: председател – Атанас Петков Зидаров, подпредседател Стою Докумов, деловодител – Филип Главеев, помощник деловодител – Илия Хрисчев, касиер – Тодор Шуманов, библиотекар – Иван Д. Ушев, помощник библиотекар – стою Я. Масларов.

В малкото оскъдни документи, достигнали до наши дни се вижда, че читалищното културно-просветно въздействие не се ограничава само в с. Лъджене, а има широк обсег – почти всички населени места в Чепинската котловина и затова първото читалище носи името читалище „Чепино”.

Началото е доста скромно – читалищно помещение е кафенето на Иван Малчев, занаятчийската работилница на Георги Банскалията и отново в кафенето на Стоимен Керин. Имуществото – един извехтял шкаф с подарени книги и списания. Пренасян от кафене в кафене, през 1931 година намира място в новия читалищен дом.

Днес читалището помещава салон с 210 места, сцена, гримьорни, 3 помещения за библиотека с над 60 000 регистрационни единици, информационен център. Освен читалищните състави на сцената му се изявяват много гостуващи професионални и любителски състави, изпълнители и творци.

Народно читалище “Отец Паисий – 1893” е самоуправляващо се българско културно-просветно сдружение, юридическо лице с нестопанска цел и в неговата дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Отношенията на читалището с Общинската управа се характеризират с уважение, партньорство при обсъждане на проблемите на културата в Общината и взаимодействие при запазване на своята автономия.

Работата на читалището е насочена към местната общност и към задоволяване на нейните потребности, свързани със създаване и разпространяване на духовни ценности, запазване на местните обичаи и традиции, обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност, подобряване на достъпа до информация в града.  Читалището има няколко формации: музикална школа за духови и ударни инструменти и духов оркестър с мажоретен състав „Димитър Мечев“, школа по пиано, литературен клуб „Никола Вапцаров”, театрална формация, смесен хор „Николай Гяуров”, вокална група „Караоке”, вокална група „Велина”. Читалището работи с външни специалисти за запазване високото художествено качество на работа и полага усилия за изграждането и задържането на местен капацитет от професионалисти. Всички възпитаници на школите и самодейци са преки бенефициенти на читалищната дейност, но ползвател на крайните продукти от работата на формациите е цялата общественост.

Основаване на читалището

Из спомените на Моисей Праматаров

„…В Предосвобожденската епоха, в епохата на нашето национално възраждане и освобождението ни от турско робство, читалищата играеха великолепната роля на спойка и лост за издигане на народното ни самосъзнание, като ни посочиха светлия идеал на свободата и пътя за постигането й. Тогава в нашата земя, наред с училищата бяха извикани на живот и читалищата – 131 на брой. В тях закипя живот, изпълнен с величави борби за духовно и политическо освобождение.

След Освобождението ни народът и интелигенцията отдават вниманието си в уредбата на новоосвободената държава. Читалищата остават в сянка. Залиняват. От 131 остават едва 47 с едва усещан пулс. Това трае до 1887 г., от която се започва нов подем. В жилите им започва да тече нова кръв и до 1890 г. се основават нови 44 читалища. До 1900 година изникват други 205, между които е и нашето читалище.

Изниква въпросът защо читалището се основава в Лъджене? Лъджене не бе някое голямо селище. По численост на населението си и по външния си вид то заемаше четвърто място в коритото след Чепино, Каменица и Ракитово.

То обаче е притегателен център за мнозина от вътрешността на България. Расте с необикновено бърз темп. Защо? Где лежи магнетическото му притегляне?

Още след Освобождението ни Лъджене се очертава, като място с перспективи, с богати възможности за бързо и сигурно развитие в благоустройствено и поминъчно отношение. То заема средно положение в западната част на Чепинската котловина между двете по-големи села Каменица и Чепино-баня.

Така се породиха ханове, хотели, кафенета, гостилници и други необходими заведения и занаятчийски предприятия. Нуждата бе наложила на държавата да открие митница, да издигне казарма за гранични войници. Лъдженската община е имала щастливата идея да се снабди твърде рано с регулационен план изработен от инженер Лупос. Докато много от градовете в страната не притежаваха планове за своето благоустрояване, Лъджене растеше планово.

Лъджене е щедро надарено с природни богатства и красоти, които улесняват живота на човека и го правят по-весел и радостен.

………………………………………………………………………………………………………

Ето всичко това подкупва, свързва душата на човека с невидими нишки и мнозина от докосналите се веднъж до Лъджене, свързват съдбата си с него. Така то бързо расте, благоустроява се, напредва по стопанска и културно-просветна линия. Значението му на летовище се издига все повече и повече –  до степен на първокласен курорт.

Още от много рано жителите усещат потребност от едно средище, общо огнище,което да осветлява живота не само на Лъджене, а и на всички села в Чепинската долина. Идеята добива плът и кръв на 14 ноември 1893 година. На тая дата се приема устав, писан саморъчно от 23 души, жители на Лъджене, Каменица, Чепино-баня и Пещера, с който се даде живот на читалище с наименование „Чепино”…“